-
1 zischen
zíschen sw.V. hb itr.V. 1. изсъсквам (злобно); 2. съска (змия, гъска); 3. цвъртя, цвърча (при пържене); sn itr.V. 1. umg офейквам, профучавам; 2. съска, излиза със съскане (пара); umg ein Bier zischen гаврътвам една бира; umg er ist gerade um die Ecke gezischt току-що профуча и зави на ъгъла.* * *itr съскам; цвърчи (пара, месо).
См. также в других словарях:
zischen — zischeln; sprudeln; blubbern * * * zi|schen [ ts̮ɪʃn̩] <itr.; hat: einen scharfen Laut hervorbringen, wie er beim Aussprechen eines s Lautes entsteht: das Wasser zischt, wenn es auf eine heiße Platte kommt; die Schlange zischt; das Publikum… … Universal-Lexikon
